Додекаедърът на Платон през погледа на съвременната наука

От книгата "Били ли са ТЕ на Земята", държавно издателство "Техника", 1984 г. Автори на тази глава: Н. Ф. Гончаров, В. А. Макаров, В. С. Морозов.
За по-лесно навигиране между разделите може да използвате списъка с подзаглавия отдолу.

Геометризмът в разположението на древните култури...
Дали древните хора са знаели за системата?
Йерархия на подсистемите
Великата деветка
Данни на науките за Земята
Силови скелети на Земята
Заключителен коментар на автора на блога

Триъгълниците на древните народи

Още от епохата на неолита навсякъде по света са разпространени изображения на равностранния триъгълник и на ромба като общи символи на народите по цялата Земя. Най-древните изображения на ромб са открити върху керамични съдове от неолита (фиг. 1 а). В южна Туркмения се срещат съдове от 4000 – 3000 г. пр. н. е., на които са изобразени равностранни триъгълници, разделени на девет еднакви триъгълника (фиг. 1 г). Аналогични рисунки също от 3000 г. пр. н. е. са намерени и в Алтай (фиг. 1 д, е). Подобни съдове с триъгълници е имало в Приднепровието (фиг. 1 б), в древен Иран и Перу (съдове от културата Котош – някои от тях са триъгълни и по форма). Изображения на равностранен триъгълник, разделен на девет по-малки се виждат на „свещената пластика” от съкровищницата на кубанската култура в експозицията на Историческия музей в Москва.

Поразително е повсеместната употреба на символиката на триъгълника в облеклото на древните народи. Така например у фараоните на древен Египет (3000 г. пр. н. е.) виждаме големи равностранни триъгълници, вързани за колана и закриващи бедрата (фиг. 2г). Същите триъгълници – престилки е имало и в облеклото на други слоеве от древноегипетското общество (фиг 2 б, в). Едни от триъгълниците са обърнати с върховете на горе, други – с върховете надолу. Възможно е това да е имало някакво ритуално значение. Интересно е, че известните статуйки догу в древна Япония (3000 – 2000 г. пр. н. е.), изобразяващи според някои изследователи древни космонавти (фиг. 2 ж), а също така и статуйката с подобна на скафандър облекло (2000 г. пр. н. е.), намерена в северен Иран (фиг. 2 д) имат на гърдите си големи равностранни триъгълници. На печат от Мохенджо Даро е изобразен прототипът на бог Шива с голям триъгълник на гърдите (фиг. 2 а). В близкото минало вождовете на северноамериканските индианци са носели на гърдите си подобни геометрични изображения (фиг. 2 е). В древноста триъгълника е бил особено почитан, носели са го на гърдите си царе, жреци и вождове може би като символ на власта и сана си. В Европа най-старото облекло е приличало на два триъгълника, съединени във вид на ромб, с отвор посредата.

фиг. 1	фиг. 2

В Америка и Япония също виждаме подобно облекло, което е стигнало до днешно време – това е широко известното пончо. Традициите в ноесенето на триъгълника изглежда продължават и до днес. Така например, в Сахара туарегските жени носят на гърдите си големи сребърни пластинки във формата на равностранен триъгълник, разделен на еднакви триъгълници с по-малки размери (фиг. 3). Много национални костюми на народи от целия свят съдържат голямо количество символични триъгълни елементи (фиг. 2 и). Три, пет и девет триъгълника са задължителни елементи на древните царски корони – символи на власта.

Триъгълникът е широко разпространен и в древната архитектура. В древна Гърция, в Микена, над входа на съкровищницата на Атрей е бил издялан триъгълник (фиг. 4). Същият знак виждаме и над древната „Лъвска порта”, пак в Микена (XIII в. пр. н. е.). Символични триъгълници е имало на стените на крепости, светилища и храмове.

Триъгълни по своите очертания са повечето светилища във всички части на света – Египет, Мексико, Перу и Кампучия. „Квинтесенцията” на триъгълника в архитектурата е комплексът от пирамиди в Гиза близо до Кайро. За главна от тях се приема пирамидата на Хуфу (Хеопс). Много изследователи смятат, че в пирамидата са кодирани грандиозни астрономически и математически знания, абсолютно неотговарящи на нивото на знания и собствен опит на древните хора.

Когато разглеждаме многобройните изображения на триъгълника у древните народи (а ромбът е два съединени триъгълника), ние се учудваме, че от тази идея са били проникнати най-различните видове творчество на човека и че тя е била разпространена из целия древен свят.

фиг. 3	фиг. 4

Геометризмът в разположението на древните култури...

От къде е този геометризъм в мисленето на древния човек? Какво е можел да означава триъгълника? Какво явление е посяло зърната на тези представи и символи в съзнанието на древните хора? Отговор на този въпрос беше получен по най-неочакван начин, когато един от авторите на тази статия, Н. Ф. Гончаров, нанесе на глобуса огнищата на известните му древни цивилизации и култури. При анализа на географското разположение на центровете им започна да се разкрива една явна закономерност. Например разстоянието между центъра на древноегипетската цивилизация и Мохенджо Даро (център на древноиндийската цивилизация) беше два пъти по-малко от разстоянието между Мохенджо Даро и центъра на древнояпонската цивилиция, а също и на Мохенджо Даро и Драконовите планини в Южна Африка – гигантско средище на древни скални рисунки. Разстоянието от древен Египет до древно Мексико, а също от остров Пасха до Драконовите планини е равно на четворното разстояние от Египет до Мохенджо Даро. А Южния полюс е на същото разстояние от остров Пасха. На свой ред остров Пасха и Мохенджо Даро се оказаха антиподи – т.е. намират се на противоположните краища на оста, минаваща през центъра на Земята. Явна проява на геометризъм! Имаше над какво да се замислим. Разстоянието от Египет до Мохенджо Даро можеше да се разглежда като мерна единица.

И тук си спомнихме за широкото разпространение на идеята за триъгълника в древноста. Възникна идеята, че на Земята може би е съществувала геометрична система за разпределение на огнищата на древни култури и цивилизации, основана на триъгълника.

Гончаров се опита да възстанови тази предполагаема система. Като изнесем по глобуса на запад от древен Египет намерената единица мярка, попадаме на огнището на древната култура на туарегите (група берберски племена), жените на които носят на гърдите си сребърни триъгълни пластинки (фиг 3 а). Като съедини на глобуса Мохенджо Даро с центъра на културата на туарегите, а тези две огнища със Северния полюс, Гончаров получи гигантски равностранен сферичен триъгълник. В средата на основата на този триъгълник се оказа комплекса от пирамиди в Гиза около древната столица Мемфис, наимеованието на която се превежда като „Среда на света”. Създаваше се впечатлението, че главната от пирамидите - пирамидата на Хуфу (Хеопс) - е изградено преднамерено в тази точка като гигантски условен знак за известното на древните хора триъгълно делене на Земята. Като нанасяме страната на получения равностранен триъгълник (с дължина около 7000 км) на изток от Мохенджо Даро, виждаме че около Северния полюс се „нареждат” точни пет такива триъгълника. Пет също такива равностранни триъгълника с начало остров Пасха образуват „шапка” около Южния полюс. Като съединим върховете на северните с върховете на южните триъгълници ще получим десет екваториални триъгълника, или всичко – двадесет. Мрежата от триъгълници се затвори! Така е била създадена тази система. Повърхността на Земята се оказа покрита от двадесет равностранни триъгълника. (фиг. 5)

Фиг. 5 - Икосиедро-додекаедричната структура на Земята (ИДСЗ). Плътните линии са страните на триъгълниците (икосиедър), пунктираните - страните на петоъгълниците (додекаедър). Върховете на икосиедъра са разположени на 27° северна и южна ширина, върховете на додекаедъра - на 11° и 50° северна и южна ширина, а точките в средите на страните - 0°, 30° и 58° 30' северна и южна географска ширина. Върховете на икосиедъра са разположени както следва - I връх на 67° 9' източна географска дължина, а следващите са през 72°. Възможни са отклонения до +2°. Диаметърът на точката е 450 км, ширината на страната е 300 км.

Получи се правилен двадесетостен – икосиедър, който като че ли е вписан в земното кълбо, а ръбовете му са проектирани върху повърхноста на това кълбо. Оказа се, че върховете, средите на страните и центровете на тези триъгълници съвпадат с огнища на древни култури и цивилизации (асинхронни във времето): освен посочените горе, и със северна Монголия, с Триполската земедлска култура в района на Киев, с древно Перу (културите Чиму и Мочика), с културата на келто-иберите в Шотландия и Ирландия, с Великата обска култура (както е нарече акад. Окладников) и с остров Таити – център на полинезийската цивилизация.

По този начин повсеместно разпространение на равностранния триъгълник и ромба в съзнанието на хората още от дълбока древност е можела да има дълбок смисъл: да бъде отражение на реалноста – на елементите от общопланетната триъгълна мрежа. Хеопсовата пирамида, координатите на разположението на която (30º с. ш., 31 º 9’ з.д.) съответстват на една точка от системата, позволяват да бъдат определени точно координатите на всички останали точки от системата. Забележително е, че пирамидата е разположена в геометричния център на общата площ на всички континенти – т.е. площа на сушата на запад и на изток от пирамидата, както и на север и на юг от нея е еднаква. Местоположението на пирамидата на Хуфу (Хеопс) и нейната роля в „създаването” на системата позволява да предположим, че пирамидата може би е „ключ” на системата, оставен за бъдещите поколения жители на Земята. Интересно е, че в средата на основата на северната стена на пирамидата има триъгълна врата – вход на пирамидата, а разположението й върху стената на пирамидата като че ли повтаря местоположението на самата пирамида в центъра на основата на гигантския триъгълник върху повърхноста на Земята!

Дали древните хора са знаели за системата?

Постепенно намираме нови и нови доказателства, че древните хора са имали някаква представа за геометричната система на Земята. Забелязахме, че ако съединим на глобуса центровете на двадесете триъгълника, линиите ще минат през средата на страните на триъгълниците. Получава се нова геометрична мрежа, която се състои от дванадесет равностранни петоъгълника, и се сякаш проекция на друг многостен – додекаедър, върху повърхноста на Земята. Пред нас се оказа триединна система – икосиедър-додекаедър-кълбо (фиг. 5). И неволно си спомнихме снимките на „странния предмет”, направен от бронз и намерен в южна Франция (фиг. 6). Още тридесет подобни предмета, направени от злато, бяха намерени в другия край на света – Южен Виетнам. За нееднократни находки в северна Италия, в Алпите, на аналогични предмети, отнасяни вероятно към римската епоха, съобщава в книгата си „Богове, гробници и учени” К. Керам. Всички те представляват правилни додекаедри, на върховете на които има малки кълба, а в центъра на страните кръгли отвори с различен диаметър. На „римските” предмети, освен това, в центъра на една от страните има „дупка за ключ”. Предназначението на предметите е неясно за специалистите, а всъщност те удивително напомнят на този модел на Земята, който получихме ние! Може би „странния предмет” наистина е модел на Земята, изобразен от древните учени като додекаедър?

Фиг. 6 - Странният предмет

Струва си да напомним, че според представите на питагорейците сферата на Вселената е възникнала именно от додекаедър. Тази тайна на питагорейците е била разгласена от Хипас, който изобразил сфера, състояща се от дванадесет петоъгълникна. По-късно древногръцкият мислител Платон писал в съчинението си „Федон”: „Земята ако я погледнем отгоре прилича на топка, направена от дванадесет парчета кожа и окрасена пъстро в най-различни цветове... Цялата Земя искри в много по-ярки и чисти цветове, от колкото има на картината на живописеца.” (Впрочем, с почти същите думи първите космонавти предаваха впечатленията си от яркоста и красотата на Земята, гледана от космоса!). Значи не само Вселената, но и Земята е изглеждала на древните учени подобна на додекаедър! Пак Платон пише в диалога си „Тимей”, че всяка плоска повърхност се състои от триъгълници, а древния историк Полибий твърди, че цяла Италия наподобява триъгълник. Неговите думи повтаря и Страбон: „Не е лесно да бъде обхваната цяла Италия в една геомтрична фигура, макар че някои твърдят, че тя образува триъгълник”.

Известният географ от миналия век (б.р. – XIX век) Елизе Реклю намери в древноиндийския епос „Махабхарата” много чудни географски представи за Индостан. Реклю пише: „Като разглеждаха описанието на Земята, съставено от индийския мъдрец Санджей, учените коментатори стигнаха до заключението, че Индостан му е изглеждал като равностранен триъгълник, напълно правилен, разделен на четири триъгълника, еднакви помежду си”. В руския (б.р. – и в българския) фолклор приказките имат едно типично начало – „В едно далечно царство..., през девет земи в десета...”, което може също да е слаб отзвук от спомена за делене на Земята на части. Нали ако всяка страна на големия триъгълник от системата, която получихме, бъде разделен на три равни отсечки, и получените точки бъдат съединени помежду си, ще се образуват точно девет по-малки триъгълника – „девет земи”.

Между историците и археолозите е разпространено мнението, че в древноста триъгълника е бил символ на женското начало, или на плодородието на Земята-майка. Но можели ли са символичните „пояси” от многото равностранни триъгълници, и още повече триъгълницте разделени на девет или четири еднакви триъгълника, да бъдат символ на женското начало? Символиката на плодородието на майката-земя може да бъде смятана по-скоро за вторична, за производна от представите на древните хора за триъгълното делене на Земята. Не напразно, както отбелязва съветския археолог А. К. Амброз, „ромбът или триъгълника са били знак на Земята изобщо, на земната суша като такава”.

От дълбока древност до нас са стигнали указания за правилното геометрично делене на Земята. Символичните изображения на триъгълниците са допълнени с преки споменавания в древните текстове за такова деление. Особено поразителни са схващанията на Санджей за делението на Индостан на правилни триъгълници и идеите на Питагор и Платон, че Земята е додекаедър. Всичко това още повече ни убеди, че представите на древните учени за делението на нашата планета са можели да бъдат отражение на реално съществуваща геометрична общопланетарна система.

Има и други съвпадения между получената система и древната символика. Системата съдържа 12 върха на додекаедъра и 50 възлови точки – центровете на триъгълниците и средите на всяка от страните. Всичко 62 точки. В древната символика тези числа се срещат често, например в древен Иран и древен Вавилон са се кланяли на 12 главни богове и 50 обитатели на небето, крепоста на древна Троя се състояла от 62 сгради, а царят на Троя – Приам е имал 12 синове и 50 дъщери. В храма на Слънцето в Баалбек са издигнати 62 колони, в гробницата на царицата на древния град Ур са намерени 62 коня, пренесени в жертви и т.н. Не е изключено някои от т.нар. свещени числа да са свързани с представите за триъгълната система.

По-нататък в разказа си за изследването на системата след географските наименования ще даваме в скоби номера на точката от фигура 5. Ще подчертаем, че в някои точки вече след формиране на системата бяха открити неизвестни до тогава следи от древни високо развити цивилизации и култури. Така например, в района на Бахамските острови (т. 18) на дъното на океана бяха намерени дванадесетина каменни къщи, една от които прилича на огромна пирамида, гигантска каменна преградна стена, дълга няколко хиляди фута, мраморни и теракотни скулптури. Предполагаемата възраст на стените е не по-малка от 6000 – 7000 години.

В района на Тайланд – Виетнам – Кампучия (т. 25) през 1971 г. бяха намерени следи от може би най-древната в света цивилизация, възрастта на която е определена на 9000 години. Там са започнали да се занимават с градинарство 2000 години преди Двуречието (б.р. – земите между р. Тигър и р. Ефрат в днешен Ирак), смятан до сега за люлка на човечеството. Впрочем, на намерените тук керамични съдове са изобразени триъгълници.

Под водата край перуанското пристанище Каляо (т. 35) бяха открити развалините на древен град и изпъстрени с йероглифи колони, които, както предполагат някои учени, са се издигали на повърхноста на Земята хиляди години преди нашата ера.

Учудващо е сходството във формата и съдържанието на знанията и ритуалите на древните народи във възловите точки на системата, високото ниво на тези знания и космическият им характер. Унгарският учен-лингвист Хивеши намери около сто еднакви йероглифа в още неразшифрованите надписи на остров Пасха (т. 47) и на цивилизацията от Мохенджо Даро (т. 12), разстоянието между които е 20 000 км! На остров Пасха има гигантски каменни статуи на т.нар. „дългоухи”. В Индия (а по-късно в Китай и Кампучия) също бяха намерени гигантски статуи на божества с дълги уши. Създава се впечатлението, че всички тези статуи са имали общ биологичен праобраз.

Ще отбележим също култовия център в „Тюменската” възлова точка (т. 3). Тук и в цял западен Сибир са почитали великата богиня Юмала – Златната жена (в угро-финската митология Юмала е общо наименование на божество, свръхесетествено божество, небесен дух – бел.ред.). Като изследва значението и връзките на този район, акад. Окладников го нарича, както вече споменахме, „Велика обска култура”. От тази точка са излезли немалко народи – фините, унгарците, лопарите и саамите. У последните са се запазили легенди, че прадедите им са били пренесени от „железни птици” в новото им местожителство.

В центъра на „Европейския” триъгълник (т. 2) е съществувало огнището на Триполската земеделска култура, една от най-древните в Европа. По-късно тук е възникнал центърът на славянската общност – Киев, „майката на руските градове”, центъра на Киевска Рус.

В Триполе, на 50 км от Киев, археолозите намериха статуики на птици със символичен равностранен триъгълник на гърба. Интересно е, че в праславянския език „птаха” означава птица, символ на летящото начало, а Египет в превод означава „дом на бог Пта”. Древнославянският Перун и древноиндийския Веруна са израз на една и съща идея за летящото начало. Такива са и птицата-човек от остров Пасха и Кетцалкоатъл („пернатия змей”) в древно Мексико.

В повечето възлови точки на системите съществуват легенди и митове за „долитането на богове” на Земята. Така например, в северна Австралия (т. 27) се разказва за долетелите от звездите две жени – сестрите Джуакгова, в легендите от Полинезия се твърди че „летящото яйце” е слязло на Земята и е послужило за праобраз на храмовете. Подобни „жилища” на боговете виждаме и по върховете на пирамидите в Кампучия, Мексико и Двуречието. На върховете на зикуратите е имало подобни на пура или кълбо съоръжения.

Йерархия на подсистемите

Находките от изображения на триъгълници, разделени на девет части, насочиха Н. Ф. Гончаров към мисълта, че делението на Земята може да бъде продължено и по-нататък, че може би реално съществуват някакви „подсистеми”, които се състоят от триъгълници с все по-малко лице... И чудно съвпадение! – достатъчно беше да разделим така един от големите триъгълници на Земята и една девета част от него съвпадна почти точно с очертанията на полуостров Индостан. Дали мъдрецът Санджей не е имал предвид именно това? Ако разделим този триъгълник вече на четери равни части, следвайки указанията на „Махабхарата” за разделянето на Индостан ще получим втора подсистема. Във възловите точки на подсистемите се оказват такива древни огнища на култури като центъра на Хетското цартсво в Мала Азия, района на Персеполис – огнище на древната Персийска държава, Лхаса – свещен център на Тибет, централния район на древна Гърция, полуостров Ютландия – център на обособяването на племената на даните, готите и древните германци., Упсала – свещен център на древна Швеция, остров Рюген – централно светилище на западните славяни, Велики Булгар на река Кама, Устюг Велики, Кордова – столица на Кордовския халифат, Бретан – съкровищница на древни мегалити (впрочем според много автори, „поясът от мегалити” се разпростира от Шотландия през Бретан, Испания до северна Африка, което съвпада с ръба на големия европейски триъгълник от точка 11 до точка 20). По-нататък трябва да отбележим точките в Дагестан, Ургенч, на Колския полуостров и в Карелия. Това е в Европа и Азия. В Америка и Африка точките от първа и втора подсистема съвпадат – полуостров Юкатан, град Мексико, Веракрус – центрове на древните култури на Мексико, пустинята Наска, езерото Титикака в Перу, свещения център на туарегите в Тасили, Аксум в Етиопия и много други места. При по-нататъшно делене на триъгълниците на 4 и 9 получаваме нови и нови подсистеми с все по-малко значение. Интересното е, че ръбът на петата подсистема съответства на 60 руски версти (стара мярка за дължина равна на 1070 метра). На такива разстояния са били разположени древните светилища на славяните. На 60 версти североизток от Москва е светилището „Белите богове”. През XIV век край това място е била построена Тройцко – Сергиевата лавра (сега град Загорск). Още на 60 версти, точно по ръба на подсистемата е т.нар. „син камък” – място за поклонение на племената мери и веси край Перяславъл Залески. След 60 версти е било светилището на Велес край Ростов Велики. След още толкова – Диево градище край Ярославъл, свързано със славянското божество Дий.

Фиг. 7

Интересно е да отбележим, че с точките и линиите на подсистемите съвпадат главните пътища в древния свят. Пътят, свързващ Киев със Западна Европа е минавал, както свидетелстват авторите на „Историческа география”, през Краков, Прага и Регенсбург. Тази посока съответства на главната ос на първа подсистема. Същото съвпадение с главните пътища се наблюдава по линията Киев – Велики Устюг. В тази посока се разпространява славянската култура от Киев към североизточните райони, на тази линия са възникнали Брянск, Москва, Тройца, Перяславъл, Ростов Велики, Ярославъл, Кострома и Устюг Велики. От тези възлови точки са излизали много древни пътища.

В подсистемите на Адриатика, Югослави и Балканите трябва да отбележим знаменития Дубровник – много древно културно огнище на западните славяни, Милано в средата на страна от подсистемата, древното наименование на който е Медиолан (от медиана – среда), София – столицата на България, която също се намира в среда на страна от подсистемата и древното наименование на която е Средец – среда, Велико Търново, Рим и Флоренция.

Преходът от една подсистема в друга е свързан с появата на три или седем нови възлови точки. Може би не случайно в древните легенди и предания възникването на родовете се свързва винаги със седем или трима прадеди.

Фиг. 8

Великата деветка

Не е трудно да забележим повсеместното разпростра­нение на символиката на числото „девет" в древния свят. Дали това не е отражение на деленнето на триъгълника на девет части? Според Реклю „астрономите от VI в " от християнската ера вземат за сравнение фигурата на лото­са, за да разделят Индия на девет части, съответстващи на центъра на цветето и на осемте му листенца. Ин­тересно е, че планът на древнославянскнте светилища на Перун (край Новгород и Киев) повтаря цветчето на „перунницата" с осем листенца. Възможно е благодарение на символиката „девет" това цветче да е било свещено за славяните, както лотосът за древните египтяни, индуси и кхмери. Знаменитият храм „Василий Блажени" в Москва има осем "стълба"около друг девети в центъра. Царят на Крит Минос, според думите на Херодот, един път на девет години общувал с "великия Зевс”, на всеки девет години жителите на подчинените на Минос земи принасяли жертва на Минотавъра. Както свидетелства Херодот, Атлантида е била разделена на девет части. На Бехистуанската стена в Иран е изобразен „царят на царете” Дарин и девет победени от него владетели. В древ­ния египетски град на жреците Хелиополис са почитай „великата деветка на боговете". На празника на земеде­лието древният китайски император прокарвал с плуг девет бразди.В древна Русия са смятали по деветнчна система, за което споменава сборникът от закони на Иван III, а на сватбите правели девет снопа от ръж.

Дали тази символика на числото девет няма по-дълбок смисъл? Дали числото девет не е някаква единища мяркя в характеристиките на различните явления и процеси?

В древния свят са познавали периоди от време, които значително са надминавали продължителността на сьществуването на най-древните цивилизации. Така например според индийската митология „животът на живеещия най-дълго от всички бог Брама продължава 311 040 000 000 000 човешки години, което предствлявало и продължителността на живота на Вселената". Древните хора са познавали Зодиакален цикъл от 25 920 години, който cъвременните учени определят „приблизително равен "на 25 800 години (времето на прецесията на земната ос).

В древния календар на египтяните, индусите и майте годината е имала 360 дни и се е състояла от 12 месеца от по 30 дни всеки. Съвременното изчисляване в секунди, минути, часове и денонощия е наследено от Древен Ва­вилон. Ако пресметнем броя на секундите в един месец и в една година според древния календар, ще получим съответно 2 592 000 и 31 104 000 секунди. Получените числа са кратни на 9 (а от броя на годините на „живо­та ка Брама" и на годините в Зодиакалния цикъл те се различават само по броя на нулите!). С друи думи, „свещената деветка" присъства скрито и в някои мер­ки за време, приети от древните хора, т. е. тя е била за тях единица мярка не само за пространството, но и за времето... Ако приемем, че пространствено-временната структура на света е единна, може би тук има някакъв смисъл и той е бил известен на древните хора? Засега обаче това са само предположения — да се върнем от­ново към нашия чисто пространствен модел.

Данни на науките за Земята

Много ни интересуваше въпросът за причините за възникването на общопланетарната геометрична „шарка" от триъгълници и петоъгълници, в съответствие с която кой знае защо са се раждали и са се разполагали огни­щата на древните култури и цивилизации.

Възникна мисълта, че описаната геометрична система (фиг. 5) е проява на съществуващ в тялото па Земята кристалоподобен силов скелет, който влияе със своите полета върху много процеси и явления па планетата ни и помага за подреждането и концентрирането им около възловите точки и рьбове на системата. Нарекохме тази система икосиедро-додекаедрична система на Земята (ИДСЗ) (Според някои съобщения присъщата ка Земята симетрия на додекаедъра и икосиедъра е била забелязана още през 1821 г. от френ­ския академии Ели дьо Бомон; след сто години идеите му бяха допъл­нени и развити от съветския изследовател С. И. Кислиций; през 50-те и 60-те години Б. Л. Личков и И. И. Шафрановски съпоставиха форма­та нз Земята с октаедъра, а В. И. Василев — с додекаедъра и с по-сложни многоъгълници, но ние научихме всичко това след първата пуб­ликация на хипотезата ни.). Като съпоставихме ИДСЗ с данни на най-различни науки за Земята, открихме много интересни неща. Оказа се, че центровете на всички световни аномалии на магнитното поле на планетата са разположени в триъгълници (т. 4, 6, 8, 54, 29), а една, бразилската — точно в център на петоъгълник (т. 49). При това площта на всяка аномалия е равна на територията, заемана от триъгълника, а конфигурацията на аномалията повтаря конфигурацията на триъгълниците.

Световните центрове на максимално и минимално ат­мосферно налягане (фиг. 7) също са разположени във възлови точки на ИДСЗ [1.4] (т. 4, 6, 10, 12, 19, 27, 42). Известните в метеорологията постоянни райони на зараждане на ураганите - Бахамските остров (т. 18), Арабско (т. 12) и Арафурско (т. 27) море районът на юг от Япония (т. 14), на север от Нова Зеландия (т. 45), островите Туамоту и Тайти (т. 31) също съвпа­дат с възлови точки.

На метеорологичните карти, изобразяващи въздушните течения във високите слоеве на атмосферата, се виждат гигантски триъгълници , които повтарят мрежата от силови­те триъгълници на планетата. На глобалните космически снимки на Земята се виждат облачни завихряния и об­лачни маси, които съвпадат по конфигурация със силови­те триъгълници на планетата.

Много гигантски завихряния на океански течения действат около възлови точки на системата, като често съвпадат с центровете на атмосферното налягане

Във възлови точки на ИДСЗ се намират и районите на максимумите на сумарната слънчева радиация; падаща върху повърхността на Земята. Двата най големи макси­мума се намират в центрове на ромбове (т. 1 — Египет, т. 17 - Калифорния), третият - в център на петоъгълник (т. 41 — Южна Африка).

Океанските хребети и дълбочинните разломи на зем­ната кора минават обикновено по или успоредно с ръбо­ве на системите. Такива са например по-голямата част на Атлантическия хребет, хребетът Ломоносов в Север­ния ледовит океан, поясът от океански хребети около Антарктида, зоната па разломите на Оуен в Индийския океан, разломът Анкъридж-Прадхо-Бей в Аляска и мн др. С линии на втората подсистема съвпадат разломите в Червено море и в Калифорнийския залив.

Руската, Сибирската и Африканската древна геоложка платформа, Канадската и Гренландската част на Северо­американската платформа, а също и трите съставни части на Антарктическата платформа съвпадат териториално с триъгълните стени на икосиедъра, а разделящите платфор­мите геосинклинални области (подвижни пояси на земна­та кора) се простират по ръбовете между тях.

В последно време с наземни методи и с помощта на снимки от Космоса са получени интересни потвърждения за съществуването на някои ръбове и възлови точки на системата. Така например по космическата снимка, напра­вена от „Сонда—5”, беше дешифриран гигантският разлом Бахадор-Бахария в Западен Пакистан, който ми­нава точно по ръба на икосиедъра от т. 20 в Мароко към т. 12 в Пакистан. Някои възлови точки на ИДСЗ могат да бъдат наблюдавани на космическите снимки във вид на пръстеновидни повърхностни образувания с диаметър около 300 km (т. 20— Мароко, т. 18— Бахамските ост­рови, т. 17— Калифорния) или кръгови натрупвания на облаци (т. 21 — Судан, т. 23— архипелага Чагос, т. 26 — Макасарския проток).

С възлови точки и ръбове на системата съвпадат най-големите залежи от полезни изкопаеми, като често едни полезни изкопаеми се концентрират край ръбовете и вър­ховете на додекаедъра (желязо, никел), а други край ръ­бовете и върховете на икосиедъра (нефт, уран).

Това са например богатите с нефт райони в Северно море (т. 11), Тюменска област (т. 3), Северна Африка и Арабия (ръб 20-1-12), Аляска (т. 7) и мн. др.; залежите от уран в Габон (т. 40), от уран и диаманти в Южна Аф­рика (т. 41), рудният възел Серо де Паско в Перу (т. 35) и мн. др.

Съществуват геохимични райони иа планетата, където става усилен естествен отбор в органичния свят при не­достиг или излишък на различни химични елементи в гео­химичната среда. Двата най-обширни геохимични района на територията на СССР съвпадат с центровете на „Евро­пейския" (т. 2) и „Азиатския" (т. 4) триъгълник. В пър­вия има недостиг на кобалт и мед в почвата, във втория — недостиг на йод и в резултат на недостига на тези мик­роелементи в районите протичат бурни изменения в раз­витието на растителния и животинския свят . Според В. Ковалевски „променливостта на геохимичната среда е едно от важните условия за променливостта на живите организми”. По този начин съществуването на геохимич­ните райони води до образуването на биогеохимнчни рай­они.

На територията на Евразия по време на последното заледяване растителният и животинският свят са се запа­зили в определени райони, наречени „убежища на живота" и съответствуващи на възлови точки 2, 3 и 4. След от­стъпването на ледовете иглолистните и широколистните гори са излезли от тези „убежища" и са образували съ­временната горска зона. „Излизанията" на растителността от „убежищата" са ставали в посока към средните точки на страните на „Европейския” и „Азиатския” триъгълник. Центровете на зараждане и развитие на флората в другите райони па планетата съвпадат с възлови точки на системата (т. 17, 36, 40, 41), включително и с района на „Габонския природен атомен реактор" (т. 40), който бе­ше открит наскоро и според много учени е можел да оказва силно влияние върху биосферата.

Академик Н. И. Вавилов състави карта на центровете на видообразуването на основните културни растения. Почти всички от тях съвпаднаха с възлови точки на сис­темата (т. 21, 25, 35) и на първата подсистема.

По този начин може да бъде проследена веригата от взаимодействия, като се тръгне от силовата точка и ръба на системата към геофизичната аномалия, след това към геохимичния район и по-нататък към биогеохимичния рай­он, т. е. към флората и фауната.

Морските животни, рибите и планктонът се натрупват във възлови точки на системата. Китовете и рибите тон мигрират от точка към точка, и то по ръбовете на сис­темата .

Във възловите точки и по ръбовете на системата в съответствие с функцията им на „убежища на живота" и на центрове на видообразуването има реликтови расте­ния и животни, появили се в най-древни епохи и, общо взето, вече изчезнали от лицето на Земята. Така напри­мер край бреговете на Южна Африка {близо до т 41) бе­ше уловена риба-ръкоперка, която беше смятана за от­давна изчезнала. В т. 11 е разположено езерото Лох Нес със загадъчната Неси. Край Нова Зеландия (т. 45) някак­во подобно същество уж било уловено от японски рибари, блнзо до т. 6 на Алеутскнте острови ехолотът на един от корабите ,.нарисува" очертанията на намиращо се на дъното животно, което точно повтаря облика на Неси. В блатата на Судан (т.21) е бил видян „летящ дрзкон". В Калифорния растат гигантски реликтови секвои. Реликтова растителност се среща в Судан, Габон, в съветския Далечен Изток, на Сейшелските (т. 23) и Галапагоскнте (т. 34) острови.

В много възлови точки има ендемични растения и жи­вотни, които не се срещат никъде другаде по света. Та­къв е уникалният животински свят на Галапагоските ост­рови (т. 31), такова е езерото Байкал (т. 4), три четвърти от растенията и животните на което не се намират никъ­де другаде по света и което е признато за уникална „лаборатория' на видоооразуването.

В някои възлови точки и ръбове може би под въз­действието на ИДСЗ се наблюдават аномалии при расте­нията и животните. Например на остров Сахалин (покрай ръба, започващ от т. 5) се наблюдава поразителен гиган­тизъм при растенията, чиито размери са няколко пьти по-големи от обикновените. Под листата на репея, високи три метра, пътешествениците са можели да се скрият от дъжда. Опитите да бъде пренесена гигантската елда в Европа, за да бъдат получавани рекордни реколти, не сполучиха. След две-три години тази елда се израждаше в обикновена. Загадката на растенията на остров Сахалин и до днес вълнува учените. И в други възлови точки на системата има реликти и аномалии.

Човекът като елемент на биосферата не е можел да избегне влиянието на силовия скелет. Действително във възлови точки на системата се срещат аномалии в популациите на човека: пигмеите в Габон (т. 40), хората с нисък рьст в Кампучия и Виетнам (т. 25), високото населе­ние на Шотландия (т. 11), Судан (г. 21) и Патагония (т. 58). Срещат се аномално увеличение на части на тялото (акромегалия) у коренното население иа Сахалин, главно у же­ните.

На картата на разселването на най-древното човечест­во, съставена от Н. Чебоксаров, се вижда, че в Азия основните точки, от коиго са станали „излизанията" и миграциите на древните хора, са били Северна Монголия (т. 4) и Южен Китай (т. 13). В средата на „Европейския" триъгълник (т. 2) се е намирал центърът на образуване­то на индоевропейското езикво семейство, в Северна Монголия - средата на „Азиатския" триъгълник (т. 4)центърът на образуването на тюркското езиково семейство. В Перу - средата иа „Южноамериканския" триъгълник (т. 35) е центъра на древните прединкски култури мочика и чиму.

„Големият Полинезийски триъгълник", както го нарича новозеландският етнограф Хироа, има върхове, които съвпадат с върховете на ,Полинезийския” триъгълник на ИДСЗ.. Заселването на този „Триъгълник" според изследванията на Хироа е ставало от центъра му на остров Таити (т 31) към върховете Хавайските острови (т 16) остров Пасха (т. 47), Нова Зеландия (т.45), също и от центъра Таити към средните точки (т. 30, 32, 46) на стра­ните (по ръбовете на „нашия" додекаедър). Това напълно съвпада с нашите изследвания на този и други триъгълници. Така например на остров Пасха културата е внесена не само от остров Таити (според Хироа) но също и от Древно Перу (т. 35), център на съседния Южноамерикански триъгълник” (според Хейрдал). По този начин ИДСЗ примирява двете становища, двете теории.

Така ние се върнахме към това, с което започнахме — към центровете на създаването на културите и цивили­зациите. Системата се затвори с човека.

Силови скелети на Космоса

Какви са причините за всички тези явления? Какъв е механизмът на силовия скелет ? Анализът ни доведе до извода, че ръбовете и точките на додекаедъра и икосиедъра „работят" различно. По ръбовете и точките на до­декаедъра веществото се изкачва от дълбочините на Зе­мята, а по ръбовете и точките на икосиедъра слиза към недрата. Явленията, които стават в атмо-, хидро- и литосферата, са следствие от работата па някакъв единен глобален механизъм, който се проектира върху повърхност­та на планетата във вид на два сферични многостена. Мотор на този механизъм може да бъде растящият в тялото на планетата додекаедър - кристалното вътрешно ядро на планетата. Според принципът на Кюри за влиянието на средата върху симетрията на кристала, а също според принципа за далечното действие на растящите стени на кристала възходящите и низходящите потоци на веществото оформят във всички обвивки на планетата симетрията на растящия додекаедър. Тези потоци са ся­каш нанизани на единни радиуси, които започват от цен­търа на Земята и излизат на повърхността й като възло­ви точки на силовия скелет — ИДСЗ. На повърхността веществото се премества от точките на додекаедъра към точките на икосиедъра (от центровете на триъгълниците към върховете им).

Предполагаме, че развитието на Земята е започнало със зараждането и прерастването на вътрешното ядро на Земята от най-простото правилно тяло — тетраедъра, към по-сложните— куба, октоедъра и додекаедъра. При това земната кора също както и целият облик на планетата е придобивала все нови и нови симетрии, като е запазвала и предишните. Върху минералния и органичния свят са се отразили и се отразяват симетриите на тези силови скелети. Целият минерален свят се състои от кристали (от тетраедри до додекаедри) и от форми, конто наследяват симетрия­та на няколко кристалообразуващи среди.

Биосферата е ,,рожба" главно на съвременната сис­тема. Затова силовите скелети на додекаедъра и икоси­едъра са присъщи на много елементи от растителния и животинския свят.

Едни ог най-простите представители на живата приро­да са вирусите. Ако в кристалографията такава сложна фигура като двадесетоъгълника — икосиедъра — още не се реализира, сред вирусите и радиолариите откриваме много впечатляващи додекаедри и икосиедри. Контурите и точките на „енергийните" скелети на представителите на флората и фауната станаха за пръв път достъпни за на­шето око благодарение на експериментите, извършени от изследователите от Краснодар, съпрузите Кирлиан. Тех­ните опити показаха, че подобен енергиен скелет е при­същ и на човека. Интересно е по какъв път са стигнали до подобни знания древните хора, които са използували тези точки за лекуване с убождане с игли — много древ­ния метод на „акупунктурата". Възможно е сложният биоенергиен скелет на човека да е резултат от въздействие­то на симетриите на енергийните скелети не само на пла­нетата Земя, но и на енергийните скелети на другите пла­нети от Слънчевата система и на самото Слънце, а съ­що на съзвездията и Галактиката като цяло. Във всеки случай снимките на планетите (Луната, Марс и Венера), на Слънцето и на Галактиката свидетелствуват, че тези скелети наистина съществуват.

Да вземем като пример снимките ма галактики публи­кувани в списание „Англия", №68 от 1978 г. На една от тях, която фиксира кълбовидната мъглявина Трифид дос­та ясно се вижда система на сферичен икосиедър с отделни елементи на сферододекаедър! Като пояснение към снимката се казва, че мъглявината Трифид с диаметър 30 светлинни години е своеобразен звез­ден „инкубатор". Космическият „прах" се натрупва във възловите точки на тази галактика и „се нагъва” там до състоянието на звездите.

А какво да кажем за т. нар. „взаимодействащи га­лактики”, събрани в групи и съединени с „опашки" и „свръзки” с дължина милиони светлинни години! Неотдав­на беше съобщено за предположението на естонски астрофизици, потвърдено с математически изчисления че галактиките образуват вериги, които оформят гигнатски гнезда. По ръбответе на гнездата са концентрирани около 70 % от масата на всички галактики, обединени в определени места в плътни системи. Прави се предположение за „многостенност" на галактиките!

С други думи, цялата Вселена може би е пронизана от полета от различен порядък. Всеки елемент на Все­лената е скелетов възел от различно ниво, а линиите, кои­то ги съединяват, са енергийните „канали" с различна мощност, които обединяват в единна система цялото многообразие на живота във Вселената.

По изложениея материал могат да бъдат направени следните обобщения и изводи.

Много данни говорят, че древните хора са знаели за кристалния скелет на Земята и за неговите подсистеми. Може би те са отбелязали с Хеопсовата пирамида в Еги­пет една от тези възлови точки, като са я взели за из­ходна точка на отчитането. Древните хора са имали пред­става и за мярката „девет" на цялата пространствено-вре­менна система, която пронизва Вселената.

Допустимо е да предположим, че икосиедро-додекаедрнчната система на Земята, като е влияела върху биосферата, е можела по пътя на мутациите и по други пътища да помогне за появяването на човека изобщо и на разумния човек по-специално, а също за развитието на огнища на културата във възловите точки на системата.

Възможно е и наставническата дейност на някакъв извънземен разум да е била осъществявана в древността в точките на ИДСЗ и на нейните подсистеми (както поради физичните силови полета, така и защото в точките вече са се били оформили общества от човешки популации). Тази дейност може би е вторият фактор за високото равнище на развитието на културите и цивилизациите във възловите точки. Наставническата дейност на ИЦ веро­ятно е била осъществявана както по пътя на непосред­ствения контакт с жителите на Земята, така и от разстоя­ние през енергийните „канали" на Космоса към енер­гийните възли на Земята и човека. Следи от тази дей­ност може би трябва да търсим в развитието на земе­делието, скотовъдството, занаятите, етиката, необяснимо големите знания в различни науки, строителството, космогонията, религията, в устните и писмените древни из­точници, свойствени на някои древни култури.

Затова търсенето на следи от контакт на извънземни цивилизации с древните жители иа Земята е най-целесъ­образно да става във възловите точки на ИДСЗ с ней­ните подсистеми. Там могат да бъдат открити археологич­ни находки, изображения, текстове, а също и косвени данни, говорещи за контакт с ИЦ и за ролята на ИДСЗ в този контакт.

В заключение ще добавим, че при съвременното търсе­не на контакт с извънземни цивилизации може да се ока­же полезно и използуването на мярката „девет" в често­тата на вълните на радиопредаванията, при избора на вре­мето, „на точката" от определен цикъл от време и на "точката" от пространствената мрежа Земя — Космос.

Заключителен коментар от автора на блога

Хвърляйки един бърз поглед на фигура 8 с подсистемите на българска територия, веднага правят впечатление няколко неща. Както авторите на тази статия са споменали, столицата на България се намира на възлова точка, а някога е носела имената Сердика и Средец (и двете означаващи "среда"). Столицата на втората дунавска България, Велико Търново, пък е разположена на център на страна на една от главните подсистеми, и векове наред е била културен и просветителен център на световно ниво. По-интересното обаче, е това, че до колкото мога да локализирам нещо сравнително точно на тази рисунка, тракийското светилище Белинташ и Кръстова гора се намират в центъра на страна, образуваща по-малка подсистема и която е част от страната, в чийто център е разположен Велико Търново. Малко по на изток пък, в центъра на малката подсистема, отбелязана на рисунката (по моите представи) трябва да се намира свещения скален град Перперикон. На мястото, където е центъра на подсистемата, обхващаща Пловдив, пък са Бесапарските възвишения, където се е намирал град Бесапара - столица на древните беси. В центъра на съседната подсистема на изток от тази пък са Рупите - мястото, където е живяла Ванга и за което тя е казвала, че там са живели хора, много развити духовно и материално, които са загинали при изригването на вулкана, който представлява местноста. До колко това са съвпадения - не знам, но могат да се обяснят чрез горната теория.

Другото интересно нещо открих наскоро, търсейки информация за Странджа и предполагаемото светилище на египетската богиня Бастет, намиращо се там. Накратко историята разказва как през 1981 година е проведена експедиция там от Кръстьо Мутафчиев, която след смърта на Людмила Живкова е замразена. Ванга им е била посочила мястото, като е казала, че там са скрити знания за живота на Земята за следващите 2000 години напред, донесени по тези земи от египтяни по море. Сред находките, на които попаднали (и които в последствие изчезнали, разбира се) е имало и фигурка от черен гранит във формата на додекаедър...

Странни са всички тези съвпадения, но кой знае... някой ден, може би, всичко това ще се опровергае или пък потвърди...